ALEXONE™
May 6 2006, 10:21 PM
Биогазът като гориво
Биогазът е горим газ, в който основната съставка е метанът - CH4. В него процентно съдържание на CH4 е от 50 до 70%. Природният газ съдържа над 90% метан. Метан базираните горива имат характерно свойство на метана, което е високата точка на запалване - около 650 0 по Целзий. Затова той може да се използва в двигатели с вътрешно горене, които имат запалителна система в цилиндрите си. Такива са популярните бензинови двигатели, използващи Ото. Те най-често имат електрически свещи. Дизеловите двигатели, които нямат запалително система, използват свойството на дизеловото гориво да се самозапалва при много по-ниски температури, в сравнение с метана. за да може биоогазът или природният газ да се ползват за гориво на класически дизелово гориво е неолходимо да се осигури тяхното запалване. това най-лесно става, като биогазът се подова в цилиндрите им заедно с течно гориво, което се самозапалва. това може да бъде дизел или дреги по-тежки фракции от петрорафинериите. В София и някои други градове, в дизеловия градски транспорт се използва за гориво комбинация от метан и дизел.
Биомасата като екологична и естествено възобновяема суровина за биогорива
Терминът "биомаса" означава всяка органична материя с растителен произход, която може да бъде рециклирана, включително специализирани култури и гори, селскостопанска храна и фураж, отпадъци и остатъци от селскостопански реколти, отпадъци и остатъци от дървесина, водни растения, животински отпадъци, битови отпадъци и други отпадъчни материали. Третирането на материала, логистиката по събирането му и инфраструктурата са важни аспекти за ресурсите на биомасата във веригата.
Дървесината, най-големият източник на биоенергия, се е използвала хиляди години за производство на топлина. Но има и много други видове биомаса - като дървесини отпадъци, растения, остатъци от селското стопанство и лесовъдството, както и органичните компоненти на битови и индустриални отпадъци - те могат да бъдат използвани за производството на горива, химикали и енергия. В бъдеще, ресурсите на биомаса може да бъдат възстановявани чрез култивиране на енергийни реколти, като бързорастящи дървета, треви и други, наречени суровина за биомаса.
За разлика от други възобновяеми източници на енергия, биомасата може да се превръща директно в течни горива за транспортни нужди. както казахме по-горе двата най-разпространени вида биогорива са етанола и биодизела.
Топлината може да се използва за химическото конвертиране на биомасата в горивно масло, което може да се използва като биопетрол за генериране на електричество. Биомасата може също така да се гори директно за производството на пара за електричество или за други производствени процеси. В дървесната и хартиена промишленост, дървения скрап понякога директно се поема от парните котли за произвеждането на пара за производствените процеси ии за отоплението на сградите им. Някои заводи, които се захранват с въглища, използват биомасата като допълнителен източник на енергия във високоефективни парни котли за значително намаляване на емисиите.
Може да бъде произведен биогаз от биомаса за генериране на електричество. Системите за газификация използват високи температури за обръщане на биомасата в газ (смес от водород, въглероден окис и метан). Газът може да задвижва турбина, която е подобна на двигателя на реактивния самолет, с тази разлика, че тя завърта електрически генератор. Такава технология се използва за производство на електричество с природен газ, добиван край Шабла.
От разлагането (ферментацията) на биомасата в сметищата също се произвежда газ - метан, който може да се гори в парен котел за произвеждането на пара за генериране на електричество, за отопление на оранжерии или за промишлени цели.
Биоенергийни ресурси
Растителните биоенергийни култури са многогодишни и се прибират всяка година, след като е минал периода от две до три години за постигането на пълната производителност. Това включва т. нар. 'слонска трева' или e-grass), бамбук, сладко сорго, власатка, и др. Такива ресурси са и дървесните култури с кратко сеитбообръщение са бързорастящи дървета с твърда дървесина, които се използват след пет до осем години от засаждането им. Те включват хибридни тополи, хибридни върби, клен, канадска топола, ясен, орех и чинар. Промишлените култури се разработват и отглеждат за производството на специфични индустриални химикали или материали. Например рициново масло за глицерин.
Селскостопански биоенергийни култури включват продуктите, които се предлагат понастоящем, като царевична скорбяла и царевично масло, соево олио и соя, пшенична скорбяла, други растителни мазнини, и всеки новоразработен компонент от продуктите, които се предлагат в широко потребление. От тях по принцип се добиват захар, масла и есенции, въпреки, че могат да се използват също така за производството на пластмаса и други химикали и продукти.
Съществува широка гама от ресурси биомаса, като водорасли, гигантски келп, други морски водорасли и морска микрофлора. Търговските примери включват екстракти от гигантски келп за хранителни сгъстители и добавки, водораслови бои и нововъведени биокатализатори, използвани в биопроцесите в екстремни среди. Останки от селскостопански култури
Останките от селскостопански култури включват предимно стъбла и листа, които не са прибрани или премахнати от полето за комерсиални цели. Примерите включват царевичен фураж (стъбла, листа, обелки и кочани), пшенични стъбла, както и оризови стъбла. Остатъците от лесовъдството и дървообработващата промишленост включват биомаса, която не е прибрана или премахната от сечищата, където за комерсиални цели се добива твърда и мека дървесина, както и материали, добивани чрез действия за горско управление, като разреждане или премахване на загиващи дървета.
Битови отпадъци имат значетелен енергоресурс. Жилищните, търговските и институционални отпадъци след консумация съдържат значителна част от органичния материал, добиван от растения, който е съставен от ресурс на възобновяема енергия. Отпадъчната хартия, картон, дървесина и градински отпадъци са примери за ресурси биомаса сред битовите отпадъци.
Всяко обработване на биомаса дава вторични биопродукти и отпадъци, които се наричат с общото название остатъци, които имат значителен енергиен потенциал. Например, обработването на дървесина за различни продукти или пулпа (целулоза), произвежда дървени стърготини и събира кори, клони и листа/иглички.
Животновъдните ферми, кланиците и месопреработващите предприятия дават животински отпадъци, които представляват комплексен източник на органичен материал с последици за околната среда. Тези отпадъци може да се използват за производството на много продукти, включително и енергия. животинските мазнини, напривер, се използват за производство на биодизел, както бе казано по-горе.
Биомасата може да се газифицира за производството на синтетичен газ, съставен предимно от водороден и въглероден окис, наречен още 'syngas' или 'biosyngas'. Водородът може да бъде възстановен от този 'syngas', а може и чрез катализа да бъде превърнат в метанол. Освен това, чрез Fischer-Tropsch катализа може да бъде превърнат в течна пара с характеристики, близки до тези на дизеловото гориво, наречено Fischer-Tropsch дизел. Всички тези горива могат да бъдат произведени и от природни газове, използвайки подобен процес.
Конверсия на биомасата
Има много начини и технологии за конверсия на биомасата. Част от от тях повтарят естествените природни конверсионни процеси, които се активират по различни методи и технологии. Ензимите и микроорганизмите се използват често като биокатализатори за превръщане на биомасата, получена от съединенията, в желаните продукти. Целулазните (цитазни) и хеми-целулазните ензими разрушават въглехидратните фракции на биомасата до 5- и 6- въглеродни захари, процес, познат като хидролиза. Маята и бактериите ферментират захарите до продукти като етанола например. Напредъкът на биотехнологията се очаква да доведе до драматични биохимични подобрения в областта на конверсията.
Фотобиологичните процеси използват естествените действия на организмите за производство на биогорива директно от слънчевата светлина. Например, фотосинтетичните дейности на бактериите и зелените водорасли са се използвали за производството на водород от водата и слънчевата светлина.
Топлинната енергия и химичните катализатори се използват за разлагането на биомасата на междинни съединения или продукти. При газифицирането, биомасата се загрява в безкислородна среда за производството на газ, съставен предимно от водороден и въглероден окис. В пиролизата, биомасата се излага на висока температура в отсъствието на въздух, което я разлага. Разтворителите, киселините и основите могат да се използват за фракциониране на биомасата в гама от продукти, включително целулозни фибри и лигнин. Биохимикалите и биоматериалите са търговски или индустриални продукти, различни от храна и фураж, получени от биомасна суровина. Продуктите на био-основа включват зелени химикали, рециклируеми пластмаси, естествени фибри и естествени структуриращи материали. Много от тези продукти могат да заменят продукти и материали, традиционно получавани от нефтени химикали, но ще има нужда от нови и подобрени технологии за обработката им.
Технологии за превръщането на биомасата в горива
От всички възобновяеми източници на енергия у нас най-голям дял, около 80%, има биомасата. Всички останали източници, като возна енергия, вятърна енергия, слънце, геотермална енергия общо имат потенциал около 20%.
При прилагането на термична, биологична или хидролизна конверсия са разработени над 80 технологии за добиване на високо калорично гориво , като в някои от разработките то е напълно равностойно на петродизеловото гориво и дори по-добро. От биомасата, чрез ферментацията и с помощта на метанообразуващи бактерии се получава газ със сравнително високо съдържание на метан - над 55%. Такива биотехнологии са описани тук. А по-надолу са разгледани термични начини за директно превръщане на биомасата в газ или течно гориво. При термичния процес се използват три основни метода :
1) с въздух 2) с ограничен въздух 3) без въздух
Първият метод основно се използва за загряване на вода в бойлери или за пещи , където не е рентабилно да се използват фосилни горива . В тези инсталации могат да се внедрят и двигжатели с външно горене (stirling) машини , които да превръщат директно топлинната енергия в механична работа или електрическа енергия . При директното изгаряне на биомасата остава блеза 50 % пепел .
Вторият метод е за добиване на газ , като основният му състав е около15- 30 % въглероден окис , 10-20 % водород , метан , въглероден двуокис и вода . Също се съдържа и до 60 % азот , който е инертен газ .
В този вид газът е най-евтин , тъй като е ниско калоричен от 4-6 MJ/m3 и най- малко енергия е вложена за добиването му , като пепелта варира от 10-40 % в зависимост от технологията .
Важна роля за високата калоричност в газа играе водорода . В някои от технологиите водородът достига 50-55 % , при което калоричността на газа се повишава до 18-19MJ/m³.
Въглеродният окис се произвежда от редукцията на въглеродния двуокис . Въпреки че той има високо октаново число (106) , запалителната му скорост е ниска .
Водородът също се получава при процес на превръщане в газификацията . Той има октаново число 60-66 и увеличава запалителната способност на газа . Увеличените дялове на метан и водород в газа го правят високо калоричен .
Третият метод е пиролиза с отсъствие на въздух, който се нарича и бърза пиролиза . Това е процес, при който бързо се загрява органичният материал до 450-600 °С без въздух и при определени условия се получават органични изпарения , пиролизни газове и въглища. Изпаренията кондензират в био-масло , което е 70-75 % от конвертираната биомаса .
Относителното тегло на био-маслото е 1100-1200 кг/м³ с калоричност приблизително 20MJ/m³ , вискозитет 25 -1000 сР и рН границите 2-4 .
Най-предпочитаното използване на био-маслото е като добавка на петролния или биодизела, защото е напълно съвместим с тях . Високото му цетаново число >70 (на петролния дизел е 40-50) го прави желано гориво за дизелови двигатели.
Био-маслото може да се конвертира в синтетичен газ , който след това да конвертира в синтетичен основен дизел или био-метанол с известния метод Fischer-Tropsch . В Американската национална лаборатория ( NREL ) правят експерименти , като промиват био-маслото с пара за извличане на водород .
Био-маслото може да замести изцяло дизела и мазута като индустриално гориво в дизелови двигатели , котли, пещи , газови турбини и др.
Изграждането на инсталации за био- синтетичен газ и био-масло все повече ще навлиза , поради непрекъснатото увеличаване цените на фосилните горива и намаляне цените на инсталациите и средствата за експлоатация , които са определящи за крайната цена на еко- горивата от възобновяеми източници .
Над 300 химически съединения са установени в състава на био-масата . До сега са идентифицирани само около 40-50 % от съединенията в био-маслото .
Това показва , че то може да се използва не само като източник на енергия , но и в химическата и хранителната промишленост като източник на много компоненти нужни в създаването на продукти .
Био- маслото е привлекателно и от гледна точка на лесното транспортиране и съхранение като се използват конвенционални цистерни .
Био-газът е също привлекателно гориво , тъй като може да се получи висококалорично гориво още при конвертиране на биомасата .С инжектиране на пара се повишава водорода и лесно се контролира температурата и процеса . След пречистване може да се използва директно в двигатели , газови турбини , котли и др..
Биодизелът в САЩ
През месец май 2005 година посещението на амереиканския президент Джордж Буш в биодизеловия завод близо до Ричмънд, Вирджиния e събитието, вдигнало най-голям медиен шум в историята на Уест Пойнт, Вирджиния. То също така отбелязва повратен момент в съдбата и на биодизеловата индустрия. За пръв път президент на САЩ посещава биодизелов завод.
Пред събралото се мнозинство в завода Virginia Biodiesel Refinery, който бе пуснат в действие през март 2004 г., президентът Буш определи биодизела като един от най-обещаващите алтернативни източници на гориво за нацията, след това обсъди с експерти значимостта на компетентно съставен план за прекратяване на зависимостта на САЩ от вноса на петрол. В речта си президентът спомена, че високите цени на петрола диктуват становището, което консуматорите и законодателите трябва да възприемат относно енергийните източници в страната и отправи апел към Конгреса да побърза с изготвянето на подробен енергиен законопроект.
Биодизелът е един от най-надеждните източници на гориво за нацията и спомагайки за развитието на биодозеловата индустрия вие помагате на страната си да се отърси от зависимостта си от внос на горива, каза Буш. Високите цени, които плащаме днес са резултат от назрявала десетилетия наред петролна криза. В името на американския потребител сме длъжни да се изправим лице в лице с проблемите, а не да ги прехвърляме на плещите на следващия конгрес и идните поколения, коментира още Буш.
Представители на Националната агенция за биодизел /NBB/, Американската асоциация за соя /ASA/, както и стотици други водещи индустриални гиганти, фермери от Вирджиния, представители на правителството присъстваха на обиколката на Буш в завода. Президентът Буш даде да се разбере, че той вярва в бъдещето на биодизела и че се надява този индустриален отрасъл да просперира, каза Дерил Бринкман, председател на NBB и производител на соя от Карлил. Сега очакваме от него да направи всичко, което е по силите му, за да насърчи федералната инициатива за данъчни облекчения на биодизеловата индустрия и въвеждането на единен стандарт за неизчерпаемите горива. Такава политика е необходима за стимулиране разрастването на тази индустрия и за намаляването на вноса на петрол, добави още той.
Визитата на президента в биодизеловия завод стана във време, в което нуждата от петрол в САЩ и вносът на тази суровина отвън нарастват. По данни на Информационната агенция по енергетика /EIA/ в САЩ всяка минута страната внася петрол на стойност почти 200 хил. USD. САЩ изразходват приблизително 20 млн. варела петрол на ден като повече от половината количество е вносно. Според прогнозите до 2025 г. потреблението на петрол ще нарасне на 27.9 млн. барела на ден като около 68% от тях ще идват от внос.
Годишното производство на биодизел се е увеличило от 500 хил. на 30 млн. галона за периода 1999 - 2004 г. Тази тенденция превръща споменатия продукт в алтернативното гориво, което е отбелязало най-бърз растеж в американската индустрия. Приблизително 500 водещи плавателни сдружения в цялата страна използват биодизел. Инициативата за данъчни облекчения на биодизеловата индустрия, която влезе в сила на 1 януари т.г., стимулира търсенето на му на пазара. Тази инициатива има благотворен ефект върху потреблението на биодизел през последните няколко месеца, отбелязва Бринкман. Удължаването на времетраенето и след изтичането на двугодишния срок, за който е въведена, е приоритет на биодизеловата индустрия. Освен това очакваме от Конгреса да наложи закони, които ще поставят стандарт в производството на неизчерпаеми горива, възлизащ на 8 млрд. галона на година.
Благодарен съм на нашите приятели от Virginia Biodiesel затова, че ми показаха обекта, обичам новаторския дух на предприемачите, които живеят в тази страна, каза Буш. Тук се срещам с хора, които могат да се похвалят с невероятна далновидност и готовност да поемат риска за направата на нововъведения. Идва ми наум интересно определение на дейността им, а именно - те намират допирната точка на селското стопанство и върховете на модерната наука и така се стига до схема, при която една от най-старите световни индустрии подхранва една от най-съвременните научни технологии, каза още той.
ALEXONE™
May 6 2006, 10:28 PM
Екогоривата
Селскостопанските отпадъци и тези от хранително-вкусовата промишленост са енергиен ресурс, при чието оползотворяване се получава полезна енергия и същевременно се спестяват разходите за обезвреждането им в пречиствателни станции.
Два са основните видове отпадъци:
Целулоза съдържащи материали: слама, царевичак, дървесен материал:
Те са изградени от физически и биологически стабилни бинополимери – целулоза, хемицелулози, лигнин. Целулозата и хемицелулозите са полизахариди, които при химичното разграждане дават монозахариди (глюкоза и др).Те трудно се усвояват от животните (само от преживните). Лигнинът е полифенол, без хранителни качества – той служи на растението за “циментиране” на тъканите му. Целулозасъдържащите материали се характеризират с големи-те си обеми и опасност от пожари при съхранение.
Отпадъци от животновъдни ферми:
Фекалии, постеля (смес от фекалии със слама), отмивни води, хранителни отпадъци.Тези материали са разнообразни по състав. Съдържат неорганични и органични вещества, поради което са добра среда за развитие на всякакви (включително и болестотворни) микроорганизми. Отличават се с високо съдържание на органичен и неорганичен азот. Те са сериозен проблем за стопаните, тъй като се натрупват в огромни количества и замърсяват околната среда, създавайки лоши условия както за хората, така и за стопанските животни. Най-често отпадъците се използват за производство на метан, който и основната съставка на получавания при ферментацията им биогаз.
При естествената ферментация на животинските фекалии и други отпадъци се отделя метан, който е "парников газ" и представлява 7-10% от световното замърсяване с метан. От друга страна, ако метанът се улавя, а не излита свободно в атмосферата, то той е екогориво, което минимално замърсява околната среда при изгарянето си. А в случаите на изгаряне на извлечения водород от метана се получава само вода.
Енергетично съдържание на биогаза – 22 600 KJ/m3 или 5 400 ccal/m3 (1 KJ = 4.185 ccal). 1 килограм метан съответства на 1.18 кг мазут, т.е. 1 m3 = 1 l мазут. От един килограм биомаса (отпадък – като сухо вещество) се получават 200 – 1200 литра биогаз (в зависимост от състава на биомасата и условията на ферментация);
Биогазът може да се използва: за загряване на самия субстрат от отпадъците, за получаване на топлинна, механична и електрическа енергия, за гориво в двигатели с вътрешно горене и газови турбини, за битово и промишлено гориво, като суровина в химическата промишленост и т.н.
Според Британската асоциация за биогорива и мазнини (BABFO) биодизелът е решение на много от световните проблеми и може да задоволи до 10% от нуждите на Великобритания от гориво. Според асоциацията, заместването на един тон конвенционален дизел с биодизел спестява 3 тона въглероден двуокис, намалявайки емисиите от парникови газове с 55%. Той е безопасно биоразградим, много по-добър по отношение емисиите на парникови газове, отколкото изкопаемите горива, предлага начин за рециклиране на отпадните мазнини, намалява въглерода при изгарянето и произвежда по-малко локални атмосферни замърсители, отколкото изкопаемите горива. Еко-дизелът има по-висока калоричност в сравнение с петродизела, той по-добре смазва двигателя и по-малко замърсява горивната му система, защото е по-добър разтворител в сравнение с петродизела. Той изгаря по-чисто, следователно се произвежда повече мощност и се отделя по-малко топлина при работа двигателя.
Производството на биогорива (биодизел, биоетанол, биогаз) е най-добрата възможност за смекчаване на екологичните вреди от горива на петролна основа. Биодизел и биогорива най-често се произвеждат от естествено възобновяеми растителни източници (енергийни култури) и отпадъци от тях които емитират нетно по-малко парникови газове. Докато в САЩ и Южна Америка основното биогориво все още е биоетанолът, произведено от въглехидратни култури (царевица, захарна тръстика), в Европа се произвежда биодизел от маслодайни култури, основно от рапица. Животинските мазнини също са суровина за производство на биодизел и биогаз. През последните години в САЩ много бързо се увеличава производството на биодизел. Годишното производство на биодизел се е увеличило от 500 хил. на 30 млн. галона за периода 1999 - 2004 г. Тази тенденция превръща споменатия продукт в алтернативното гориво, което е отбелязало най-бърз растеж в американската индустрия. Приблизително 500 водещи плавателни сдружения в цялата страна използват биодизел. Повече за биодизела в САЩ вижте в края на тази страница.
У нас и по-света по-голямата част от автомобилния транспорт и всички кораби ползват за гориво петролния дизел (петродизел). Петролните горива (не само дизела) са най-разпространени не само в транспорта, но в енергетиката, химията и редица други отрасли. Газовете, отделяни в атмосферата при изгарянето на петрогоривата, са основните замърсители на атмосферата и главна причина за разширяването на озоновата дупка, водещо до бързото глобално затопляне, свързано с топенето на ледовете по полюсите и във високите планини, което повишава нивото на световния океан.
Изгарянето на петрогорива има множество необратими последици за природата. Затова редица международни споразумения, в което е страна и България, изискват бързо намаление на екозамърсяванията на атмосферата почвата и водите. Една от основните насоки в това направление е подмяната на петрогоривата с екологично приемливи такива. За двигателите с вътрешно горене, например, е безпроблемна подмяната на петродизела с биодизел, на бензина с етанол, на пропан-бутана с метан, извлечен от биогаз и т.н. Да не забравяме, че първият двигател на Рудолф Дизел, изобретен през 1895 година, е работил с гориво от растителни мазнини. А съвременните тенденции за биологично земеделие и жъвотновъдство изискват използваните горива за земеделския транспорт и механизация да са екологични. Без съмнение, перспективата на горивата е замяната на петропродуктите с екологични, не само по съображения за опазване на природата, но и заради нарастващия дефицит на нефта и цената му в глобален мащаб, което е свързано с крайните количества на находищата суров петрол на планетата.
Етанолът се получава при конвертирането на въглехидратите на биомасата в захар, която след това се превръща в етанол, посредством процес на ферментация, подобен на варенето на бира. Етанолът е най-широко използваното биогориво днес, с настоящ капацитет от 1.8 билиона галона на година, на базата на скорбялови култури като царевица. Етанолът, или етиловият алкохол се добива по най-различни начини. Етанолът е заместител на бензина. Той много по-чисто гориво от бензина, редуциращо замърсяването на въздуха. За разлика от фосилните горива, неговото производство и изгаряне не увеличава парниковия ефект. Той, също така, има и важна роля за производството на биодизел: ethyl esters biodiesel /етиловия биодизел/, който е по-чист и по-рационален от метиловия биодизел, произвеждан в реакция на мазнините с метанол. Последният, за разлика от етанола, е токсичен и се добива най-често от фосилни горива.
Проучване от 2002 г., направено от US Department of Agriculture, на база финанасов анализ за употребата на бензин и дизелово гориво, обогатители и множество други входящи за производството енергийни източници, стига до заключението, че енергийният баланс на етанола е 1.34:1. Това означава, че етанолът отдава 34% повече енергия, отколкото се отнема за производството му, включително отглеждането на царевицата, прибирането на реколтата, транспортирането й и дестилирането й в етанол. Тези данни са съвместими с изследване, направено от д-р Брус Дейл, от Michigan State University (2002), както и с проучване на Argonne National Laboratory (1999). Енергията на крайното течно гориво, добита от фосилно гориво, се отнася за етанола както 1.34, но за бензина само 0.74. С други думи енергията, добита от етанола, е (1.34/0.74) или 81% повече, в сравнение с добитата от бензин.
Освен изгодният енергиен баланс, етанолът е "преносимо" гориво, за разлика например от дървесината или царевицата, от която той може да се произвежда. Това му качество го прави много по-желан енергиен източник, дори и когато неговите разходи за производство са по-високи от цената на енергията, която той отдава при изгарянето си.
В зависимост от производствения капацитет, търсенето на дизелово гориво е по-високо, отколкото търсенето на бензин в Европа. Следователно, пазарът за биодизелово гориво е по-голям, отколкото този за биоетанол. Все пак, зърнени култури за биодизелово гориво (такива като рапично семе) като правило изискват повече земя за същото количество енергия (гориво). Взимайки предвид нуждата от увеличаване на продукцията от други енергийни зърнени култури с оглед постигане целите за енергия от възобновяеми, общата площ, нужна за енергийните зърнени култури се оценява, че е от порядъка на 11–28 % от настоящата обща земеделска площ в ЕС-25.
Засега у нас сухопътният транспорт основно използва дизел и газови горива, предимно пропан-бутан и много малко метан. Бензинът и неговият еко-аместител етанолът, при сегашната структура на автопарка в България, имат по-малко търсене, което определя и по-слабия интерес за производството му в сравнение с дизела. Не така обаче стои въпросът с метана. Той ще навлиза като гориво в транспортния сектор. Сега се използва вносният природен газ. Но пречистеният до метан биогаз, има перспектива, особено във връзка с екологичните ползи за животновъдните ферми от производството на биогаз, чрез феременатация на животински тор и растителни остатъци.
Биогазът е горим газ, в който основната съставка е метанът - CH4. В него процентно съдържание на CH4 е от 50 до 70%. Природният газ съдържа над 90% метан. Метан базираните горива имат характерно свойство на метана, което е високата точка на запалване - около 650 0 по Целзий. Затова той може да се използва в двигатели с вътрешно горене, които имат запалителна система в цилиндрите си. Такива са популярните бензинови двигатели, използващи Ото. Те най-често имат електрически свещи. Дизеловите двигатели, които нямат запалително система, използват свойството на дизеловото гориво да се самозапалва при много по-ниски температури, в сравнение с метана. за да може биоогазът или природният газ да се ползват за гориво на класически дизелово гориво е неолходимо да се осигури тяхното запалване. това най-лесно става, като биогазът се подова в цилиндрите им заедно с течно гориво, което се самозапалва. това може да бъде дизел или дреги по-тежки фракции от петрорафинериите. В София и някои други градове, в дизеловия градски транспорт се използва за гориво комбинация от метан и дизел.
Терминът "биомаса" означава всяка органична материя с растителен произход, която може да бъде рециклирана, включително специализирани култури и гори, селскостопанска храна и фураж, отпадъци и остатъци от селскостопански реколти, отпадъци и остатъци от дървесина, водни растения, животински отпадъци, битови отпадъци и други отпадъчни материали. Третирането на материала, логистиката по събирането му и инфраструктурата са важни аспекти за ресурсите на биомасата във веригата.
Дървесината, най-големият източник на биоенергия, се е използвала хиляди години за производство на топлина. Но има и много други видове биомаса - като дървесини отпадъци, растения, остатъци от селското стопанство и лесовъдството, както и органичните компоненти на битови и индустриални отпадъци - те могат да бъдат използвани за производството на горива, химикали и енергия. В бъдеще, ресурсите на биомаса може да бъдат възстановявани чрез култивиране на енергийни реколти, като бързорастящи дървета, треви и други, наречени суровина за биомаса.
За разлика от други възобновяеми източници на енергия, биомасата може да се превръща директно в течни горива за транспортни нужди. както казахме по-горе двата най-разпространени вида биогорива са етанола и биодизела.
Топлината може да се използва за химическото конвертиране на биомасата в горивно масло, което може да се използва като биопетрол за генериране на електричество. Биомасата може също така да се гори директно за производството на пара за електричество или за други производствени процеси. В дървесната и хартиена промишленост, дървения скрап понякога директно се поема от парните котли за произвеждането на пара за производствените процеси ии за отоплението на сградите им. Някои заводи, които се захранват с въглища, използват биомасата като допълнителен източник на енергия във високоефективни парни котли за значително намаляване на емисиите.
Може да бъде произведен биогаз от биомаса за генериране на електричество. Системите за газификация използват високи температури за обръщане на биомасата в газ (смес от водород, въглероден окис и метан). Газът може да задвижва турбина, която е подобна на двигателя на реактивния самолет, с тази разлика, че тя завърта електрически генератор. Такава технология се използва за производство на електричество с природен газ, добиван край Шабла.
От разлагането (ферментацията) на биомасата в сметищата също се произвежда газ - метан, който може да се гори в парен котел за произвеждането на пара за генериране на електричество, за отопление на оранжерии или за промишлени цели.
Растителните биоенергийни култури са многогодишни и се прибират всяка година, след като е минал периода от две до три години за постигането на пълната производителност. Това включва т. нар. 'слонска трева' или e-grass), бамбук, сладко сорго, власатка, и др. Такива ресурси са и дървесните култури с кратко сеитбообръщение са бързорастящи дървета с твърда дървесина, които се използват след пет до осем години от засаждането им. Те включват хибридни тополи, хибридни върби, клен, канадска топола, ясен, орех и чинар. Промишлените култури се разработват и отглеждат за производството на специфични индустриални химикали или материали. Например рициново масло за глицерин.
Селскостопански биоенергийни култури включват продуктите, които се предлагат понастоящем, като царевична скорбяла и царевично масло, соево олио и соя, пшенична скорбяла, други растителни мазнини, и всеки новоразработен компонент от продуктите, които се предлагат в широко потребление. От тях по принцип се добиват захар, масла и есенции, въпреки, че могат да се използват също така за производството на пластмаса и други химикали и продукти.
Съществува широка гама от ресурси биомаса, като водорасли, гигантски келп, други морски водорасли и морска микрофлора. Търговските примери включват екстракти от гигантски келп за хранителни сгъстители и добавки, водораслови бои и нововъведени биокатализатори, използвани в биопроцесите в екстремни среди. Останки от селскостопански култури
Останките от селскостопански култури включват предимно стъбла и листа, които не са прибрани или премахнати от полето за комерсиални цели. Примерите включват царевичен фураж (стъбла, листа, обелки и кочани), пшенични стъбла, както и оризови стъбла. Остатъците от лесовъдството и дървообработващата промишленост включват биомаса, която не е прибрана или премахната от сечищата, където за комерсиални цели се добива твърда и мека дървесина, както и материали, добивани чрез действия за горско управление, като разреждане или премахване на загиващи дървета.
Битови отпадъци имат значетелен енергоресурс. Жилищните, търговските и институционални отпадъци след консумация съдържат значителна част от органичния материал, добиван от растения, който е съставен от ресурс на възобновяема енергия. Отпадъчната хартия, картон, дървесина и градински отпадъци са примери за ресурси биомаса сред битовите отпадъци.
Всяко обработване на биомаса дава вторични биопродукти и отпадъци, които се наричат с общото название остатъци, които имат значителен енергиен потенциал. Например, обработването на дървесина за различни продукти или пулпа (целулоза), произвежда дървени стърготини и събира кори, клони и листа/иглички.
Животновъдните ферми, кланиците и месопреработващите предприятия дават животински отпадъци, които представляват комплексен източник на органичен материал с последици за околната среда. Тези отпадъци може да се използват за производството на много продукти, включително и енергия. животинските мазнини, напривер, се използват за производство на биодизел, както бе казано по-горе.
Биомасата може да се газифицира за производството на синтетичен газ, съставен предимно от водороден и въглероден окис, наречен още 'syngas' или 'biosyngas'. Водородът може да бъде възстановен от този 'syngas', а може и чрез катализа да бъде превърнат в метанол. Освен това, чрез Fischer-Tropsch катализа може да бъде превърнат в течна пара с характеристики, близки до тези на дизеловото гориво, наречено Fischer-Tropsch дизел. Всички тези горива могат да бъдат произведени и от природни газове, използвайки подобен процес.
Има много начини и технологии за конверсия на биомасата. Част от от тях повтарят естествените природни конверсионни процеси, които се активират по различни методи и технологии. Ензимите и микроорганизмите се използват често като биокатализатори за превръщане на биомасата, получена от съединенията, в желаните продукти. Целулазните (цитазни) и хеми-целулазните ензими разрушават въглехидратните фракции на биомасата до 5- и 6- въглеродни захари, процес, познат като хидролиза. Маята и бактериите ферментират захарите до продукти като етанола например. Напредъкът на биотехнологията се очаква да доведе до драматични биохимични подобрения в областта на конверсията.
Фотобиологичните процеси използват естествените действия на организмите за производство на биогорива директно от слънчевата светлина. Например, фотосинтетичните дейности на бактериите и зелените водорасли са се използвали за производството на водород от водата и слънчевата светлина.
Топлинната енергия и химичните катализатори се използват за разлагането на биомасата на междинни съединения или продукти. При газифицирането, биомасата се загрява в безкислородна среда за производството на газ, съставен предимно от водороден и въглероден окис. В пиролизата, биомасата се излага на висока температура в отсъствието на въздух, което я разлага. Разтворителите, киселините и основите могат да се използват за фракциониране на биомасата в гама от продукти, включително целулозни фибри и лигнин.
Биохимикалите и биоматериалите са търговски или индустриални продукти, различни от храна и фураж, получени от биомасна суровина. Продуктите на био-основа включват зелени химикали, рециклируеми пластмаси, естествени фибри и естествени структуриращи материали. Много от тези продукти могат да заменят продукти и материали, традиционно получавани от нефтени химикали, но ще има нужда от нови и подобрени технологии за обработката им.
Производството на биогаз, електроенергия, топлоенергия и метан е в обхвата на енергийните алтернативи за всяка биогазова електроцентрала. Тук разглеждаме енергийното производство като основна цел. Не по-малко важна цел е фактът на неутрализиране на екологично опасните биоразложими отпадъци във ферментаторите, независимо от техния произход. Във ферментаторите се извършват ускорено и контролирано същите процеси на деградация на отпадъците, както са в природните условия, но се улавят екологично опасните газове.
В биогазовите електроцентрали, и по точно във ферменататорите им, се събира метанът, получаван при ферментацията, който е основният замърсител на атмосферата и в най-голяма степен увеличава размерите на озоновата дупка и свързаното с това глобално затопляне с всичките му силно негативни последици за живота на планетата. По отношение на въглеродния двуокис, който съпътства метана в състава на биогаза, то той е не повече от този, който се образува и при естествената ферментация на отпадъците.
Остатъчните продукти от метаногенната ферментация са вода и обеззаразен и обезмирисан биологичен тор с по-висока концентрация на минерали и микроелементи в него и с азот в по-лесно усвоима от растенията форма, в сравнениее с естествената торова маса, при която метанът свободно е излетял във въздуха, тъй като е по-лек от него.
Оползотворяването и продажбата на остатъчната ферментирала маса, освен за биологичен тор, има и други алтернативи. За суровина за хранителни добавки за животни, например.
Ползването на биогаз (метана) като гориво за транспортни и други цели, както и за продажба, е също алтернатива за получаване на приходи от електроцентралата.
Изграждането на такава електроцентрала в редица селища у нас има перспектива за оползотворяване на най-различни отпадъци, градски твърди и утаечни, от животновъдни ферми, растителни отпадъци, от дървообработващи предприятия, стара хартия и т.н, което в значителна степен решава екологичните проблеми на много изгодна цена. Част от тази цена, вместо за изграждане на големи и скъпи пречиствателни станции, може да се насочи към доставки на отпадъци в биогазовата електроцентрала и плащане за неутрализацията им. Такъв модел на регионални електроцентрали е приложен широко в Дания и Германия.
Ефективността от такива централи е отдавна доказана в развитите държави в света и особено в Западна Европа. У нас преодоляването на психологическата бариера е много по-трудно.
Съгласно поетите ангажименти на Р България към ЕС по глава “Екология” фермерите са принудени да предотвратят метаноотделянето от ихвърляните от тях торови маси. Те с влизането ни в ЕС ще бъдат поставени пред избора между пречиствателни станции и/или метаногенна ферментация или затваряне на фермите. Целите биогазовата когенерация са пазарни и екологични и в този смисъл биогазовата централа е едновременно източник на енергия, гориво, биологичен тор и същевременно фабрика за обеззаразяване, обезмирисяване и неутрализиране на екологично неприемливи отпадъци.
Хибридните автомобили
Разходът на петролните деривати вече не превишава 15% от енергийното потребление на Европа, но все още оказва огромно влияние върху икономиката й. Причината е, че транспортът е силно зависим от петрола, а е изключително важен сектор от икономиката. Всяко повишение на цената с $5 на барел нефт снижава икономическия ръст на дадена страна между 0,3 и 0,5%. А това е много, особено като се има предвид, че годишният ръст на развитите икономики се движи между 1,2 и 1,5%. Така само $5 свалят с 1/3 годишния ръст. Затова някои страни като Франция вече предприеха мерки за намаляване на данъчната тежест върху течните горива, използвани в сектори, пряко зависими от тях, като селското стопанство и риболова например.
По статистически данни на ЕС през първото полугодие на 2005 година потреблението на течни горива е намаляло. Отчетена е промяна в поведението на собствениците на автомобили. До края на юли с 10% са намалели продажбите на бензин и газьол спрямо същия период през 2004 г. в Германия, Австрия и Белгия. Според прогнозите на Международната агенция по енергетика в Париж спадът на потреблението на горива ще продължи и през 2006 г.
Транспортът е основният потребител на петролни деривати. Високите им цени карат автомобилостроителите да търсят алтернативни решения. Големите компании в Европа вече сериозно се ангажират с големи инвестиции в търсене на такива. Това ярко бе демонстрирано на автосалона във Фанкфурт. Крайната цел на компаниите е след 10-15 години автомобилите да не употребяват нито капка бензин или газьол. Първата задача е разширяване на производството на хибридни автомобили, които имат повече от един двигател и използват повече от едно гориво. През миналата година "Фолксваген", "Ауди" и "Порше" обявиха съвместна програма за създаване на двигатели, работещи с бензин и електроенергия. БМВ се присъедини към програмата на "Даймлер-Крайслер" и “Дженерал Мотърс" за разработката на хибриден автомобил. В началото на септември 2005 година Франция обяви, че предоставя 100 млн. евро на своите автокомпании за разработката на двигатели с нисък разход на гориво. Целта е средната консумация, която сега в ЕС е 5,92 л/100 км, да падне на 3,5 литра. И усилията на французите също се насочват към хибридните автомобили, в чието производство засега японците изпреварват американците и най-вече европейците. Например "Лексус", производител на високата гама автомобили на "Тойота", представи във Франкфурт’05 своя визия за хибриден автомобил. Което вече означава много. "Фолксваген" се ангажира да превърне модела си "Туран" в хибриден и през 2008 г. да започне продажбата му в Китай в чест на олимпийските игри в Пекин.
А какво е отношението на Запад към използването на втечнен петролен (пропан-бутан) и природен газ (метан) като автомобилно гориво? У нас се води сериозна дискусия по този въпрос. - На Запад се гледа с недоверие и използването природен газ и проран-бутан, и ако не се забранява, то не се и поощрява особено.. Причините са три. Първо, пропан-бутанът и метанът са единствените енергоносители, които плътно следват цената на петрола.
Второ, доставката и зареждането става чрез сложна инфраструктура, която,
трето - не гарантира 100% безопасността.
Например на много места е абсолютно забранено паркирането на коли с газови уредби
в подземни гаражи. На входа на всеки гараж има знак, който забранява влизането им. И на Запад всеки избягва да инвестира в нещо, което не е 100% сигурно. Поради това, според статистиката, в Европа под 1% от колите употребяват някакъв газ. Изключение от това правило са Холандия, където над 20% от колите са на пропан-бутан, както и Италия, където също е голям процентът на метановите коли. У нас процентът на пропан-бутановите коли сега е много по-голям, от този на метановите коли.
На Запад на биогоривата се гледа като на сериозна алтернатива на петрола. Инвестира се много в отглеждането на рапица, захарно и кръмно цвекло, захарна тръстика и дори на картофи и други растения, от които се добиват биогорива. Цените им постоянно падат и вече е ясно, че ако нефтът се задържи около $70 за барел, цените на биогоривата ще бъдат конкурентни на бензина и дизела. Така че Европа започва сериозно да работи по примера на Бразилия, където над 50% от колите се движат с етанол. Правителствата вече се ангажират да предоставят фискални облекчения и частични субсидии за производство на фуражи и биогорива, включително и за безмитен внос на биоеетанол, предимно от Бразилия. В крайна сметка трябва да е ясно, че и хибридната кола, и биогоривата са междинн
Хибридните коли, които се задвижват комбинирано от двигатели с вътрешно горене и електромотори, са новият хит на пазара в САЩ. Техните продажби регистрираха ръст от 81% отвъд океана през 2004 година. Тогава в страната на неограничените възможности бяха закупени 83 153 хибрида. Причините за този скок са две:
- както голямото поскъпване на бензина, така и
- голямото разнообразие от нови модели на пазара.
Допълнително за ръста на продажбите са допринесли данъчните облекчения за купувачите на такива коли в много щати на страната. Въпреки навлизането на "Форд" в този сегмент от пазара нашествието на японските производители на икономичните коли продължава. Над 96% от всички продадени хибриди в САЩ са японско производство. "Тойота" обяви, че през 2005 г. очаква удвояване на продажбите на нейните хибриди, продавани под марката "Приус", коэито у нас въобще не се продават, а в Европа (Германия, Холандия) общините плащат значителна част от цената на всеки купувач на хибриден автомобили.
"Тойота" през 2005 година продаде над 100 000 хибридни автомобила само за Северна Америка.
Втората най-търсена марка от този вид коли в САЩ е "Хонда", която държи 31% от щатския пазар в този сектор. Въпреки положените огромни усилия "Форд" продаде едва 2566 хибридни автомобила под марката "Ескейп". Това означава пазарен дял от едва 3 процента.
От началото на 2005 година автомобилните производители представиха няколко нови хибридни модела. Сред тях са луксозният "Лексус Ер Екс 400 Ейч", "Меркъри Maринър" и "Тойота Хайлендър Ес Ю Ви". Сред отделните щати с най-големи продажби на хибридни автомобили за поредна година първенството държи Калифорния. През миналата година само там са продадени 25 000 хибрида, което е със 102% над продажбите през 2003 г. в щата.
Преди повече от 10 години, през 1995г. на традиционното есенно автошоу в Токио “Тойота” представи футуристичен (тогава) автомобил задвижван от бензиново-електрически двигател. Моделът наричан хибриден мотор, беше с марката “Приус” и бързо спечели популярност. През октомври 2005 г , на същото автошоу, трите най-големи американски производителя - “Форд”, “Дженеръл мотърс” и “Крайслер”, представиха концептуални модели, които се движат с алтернативно на чистия бензин гориво – водородни горивни клетки или бензиново електрически двигатели.
В опит да наваксат изоставане от цяло десетилетие, автогигантите се изправят пред нуждата да купуват или да вземат на лизинг части и технология от “Тойота”. А това не винаги е лесна задача.
През септември например представители на “Форд” публично обявиха, че “Айсин AW”, японски производител на авточасти, бави поръчаните от американците трансмисии, очевидно повлиян от “Тойота”.
Една от задачите на американците на автошоу Токио’ 05 беше да се опитат да изгладят недоразуменията с японските си конкуренти. Логично е за първия си хибрид “Форд”да търси японска помощ, Също толкова важно ( за “Форд” и други американски производители) е да партнират с американски доставчици на части. Но докато “Форд” и “Дженеръл мотърс” изпитват проблеми и обявяват загуби, “Тойота” се радва на сериозни успехи. Компанията със задоволство посочва, че част от рекордната й печалба, в размер на 10,5 млрд. Долара, ще бъде инвестирана в нови горивоспестяващи технологии, които ще бъдат особенно необходими на фона на задаващите се все по-високи цени на горивата.
Успеха си “Тойота” дължи на модела Приус, чиито продажби през есен ’ 05 се удвоиха в сравнение само с миналата.година. “Тойота” се справи чудесно като пусна на пазара автомобила в точното време и обра каймака”. “Тойота” изобщо не смята да губи лидерските си позиции. Освен, че влага милиарди йени в разработването на все по-нови хибридни двигатели, тя тихо и същевременно агресивно изгражда мрежа от доставчици за ключови части. Само преди месец “Тойота” инвестира в две компании, производители на специални батерии за бензиново-електрически коли. По същото време вдигна дела си в Панасоник от 40 на 60 процента, а успя и да закупи от “Дженеръл мотърс”голям завод на Фуджи хеви индъстрис, в който се произвеждат литиево-йонни батерии, считани за бъдещето на хибридните автомобили. ХОНДА пък отговори на предизвикателството като убеди “Саньо илектрик” да започне да произвежда батерии за хибрида “Исайт”, както и за хибридните версии на “Сивик” и “Акорд”. “Форд” също купува батерии от “Саньо илектрик” в опит да избегне доминацията на “Тойота”.
В Детройт обаче очевидно бяха хванати неподготвени, когато през август “Тойота” обяви, че от началото на следващото десетилетие всички автомобилина компанияа ще се предлагат с хибридни модификации и че ежегодно ще бъда продавани поне 1 млн. хибрида. В отговор “Форд” посочи, че до 2010г ще увеличи десетократно производството си до 250 000 хибрида годишно.
Не всички са оптимисти за бъдещето на хибридите. “До края на десетилетието всеки производител ще пусне на пазара по 1-2 хибриди. Въпреки това те няма да надхвърлят 5% от всички продажби.”, казва президента на БМВ, които не приема хибридите като възможна технология. “Истинското предизвикателство е да бъде намалена консумацията на гориво от стандартния двигател. Хибридът не може да го замени.” Бърнс залага на горивните клетки, които работят с водород. “Дженеръл мотърс” се надява да пробие на пазара с концептуалния модел “Сикуъл”, представен в Токио. “Сигурни сме, че до 2010г ще можем да наложим колата, работеща с горивни клетки.”.
По различни причини, колата на бъдещето след 10 г. ще работи с водород. За това се хвърлят огромни пари, всички големи компании работят за замяната на петрола с водород като гориво в автомобилите. Дори вече се счита, че след 2008 година на пазара ще се продават свободно водородни коли.
През 2005 година японската компания Toshiba създаде литиево-йонна батерия, която може да се възстановява чрез зареждане до 80% само за една минута. Това се превръща в най-бързата скорост за зареждане, постигана досега, дори и от конкурентите на компанията. Новата батерия е била създадена благодарение на напредъка в областта на нанотехнологиите. Тайната е в използването на нано-частици, които дават възможност да се подобри качеството и скоростта на абсорбиране на литиевите йони при зареждането.
Другото й предимство, в сравнение с досегашните акумулаторни батерии, е по-голямата продължителност на живот. След 1000 зареждания тя губи едва 1% от капацитета си.
Toshiba се надява да пусне на пазара батерията от следващата 2006 година първо в производствения и автомобилния сектор, като от компанията определят технологията като алтернативна за хибридните коли.
С това “тежестта» на електрическата тяга при хибридните автомобили значително ще се увеличи, въпреки че и досега почти всички хибриди ползват електротяга, включително и пазарният лидер Toyota с модела “Приус”, произвеждан от 1997 година. А основният недостатък на електроавтомобилите (сравнително недългият пробег, както отбелязахме в началото на тази глава) ще се минимизира от по-гъста мрежа електростатнции за бързо зареждане на електромобили, където те ще се зареждат за време, съизмеримо с това за бензина и другите течни горива, и по-бързо от времето за напомпване на метан в резервоарите на колите с Ото двигатели.
Едно такова развитие може изненадващо бързо да промени глобалния пазар на градските амтомобили, особено като се имат предвид тежките проблеми със замърсяването на въздуха, особено в големите градове.
Трябва да вземе предвид факта, че литиево-йонните батерии се зареждат с постоянен ток, който се генерира директно от фотоволтаиците и от ветрогенератори. Затова самите електрозареждащи станции могат да се захранват от локални и/или мрежови електростанции, работещи, напълно или частично, на възобновяеми енергоизточници, като вятър и слънце, например.
Ефективността на хибридните автомобили е доста обширна тема. Затова ние я конкретизирахме, чрез разглеждането на новите технически решения [3], [4], [5], [6] и [8], които повишават ефективността на автотранспортните средства. Те са представени във втория раздел на тази книга.
Колкото и иновации, изобретения и ноу-хау да разглеждаме, няма да можем да покрием цялостно темата, защото всяко единично техническо решение не може да обхваща всички възли, механизми, устройства, двигатели, енергоакумулатори и други елементи на автомобила, от които зависи ефективността му като цяло.
Затова в тази книга, и по-специално в глава 13, сме се концентрирали в анализ, целящ намирането на най-ефективната структура, съставена от основните елементи в силовия тракт на автомобилите. Не бива да забравяме, че хибридните автомобили сега имат много бързо техническо и пазарно развитие, именно защото са значително по-ефективни, в сравнение с познатите конвенционални автотранспортни средства.
Разглеждайки ефективността на хибридните автомобили, чрез вградените тях авангардни технически решения се стремим да покажем най-доброто в областта, не само на съвременното автомобилостроене, но и на това на утрешния ден, защото анализираме предимно иновационните решения, които ще бъдат внедрени в масовата продукция в близкосрочно и средносрочно бъдеще. Това разбира се, невинаги и не от всички читатели, ще се възприеме като реалистична визия за утрешния ден. Затова, и за да очертаем още по-ясно контурите на бъдещото на автотранспорта, в глава 14, излагаме основните факти и конкретни реализации на хибридните, в т.ч. и на различните видове водородни автомобили, които са жалоните на бъдещето автомобилостроене.
В глава 13 е направен системен синтез, който постигаме по аналитично-индуктивен път, опирайки се на представеното в предходните глави от първи и втори раздел.
Без съмнение, не всички по-нататък анализирани автомобилни силови системи ще намерят масово приложение. Твърде вероятно е те да имат локални адаптивни изменения. Например, ако в България започне да се извлича черноморския метан, то той може да бъде основана суровина за производство на водород и то още в морето на платформи, снабдени с понтонни електроцентрали например, като тази, описана в [7] и разбира се директно да се ползва за гориво, както и в момента това става с природния газ, който е 95% метан, само че е внос от Русия.
Като втори пример може да се даде метанола и етанола. Те, без съмнение, ще се ползват, когато фосилните горива станат още по-скъпи.
Могат да бъдат дадени и други примери, но във всички случаи, следва да подчертаем, че налагнето на локалните масови горива няма да зависи само от пазарните им цени. То съществено ще се влияе от политиката на съответната държава, която чрез фискалните инструменти ще насочва горивопотребителите в една или друга посока. Това пък решително ще повлияе на автомобилопрозводителите, които все повече ще се специализират и адаптират към локалните пазари. В западна Европа, вече, не само държавата, но и общините субсидират купувачите на хибриди. Така непазарният кръг «горива-автомобили» става зависим от центналната и регионалната фискална политика. Тук очевидно ще се намесят и интересите на глобалните петролни и автомобилни корпорации. В резултат не бива да смятаме, че изводите от нашия обективен системен анализ и синтез, основан на енерготехнически критерии, ще бъдат тези, които ще трасират близкото бъдеще на масовото автомобилостроене. Но, рано или късно, петролният дефицит, екологичните рестрикции и обективните природни закони, ще доведат световната икономика, и в частност автомобилостроенето, до новата горивна база – водорода и водородните транспортни горива.
Направените на принципно ниво обобщения, в края на книгата, са илюстрирани и доказани с количествени оценки, изведени на основание на оптимизираните систематизирани блок-структури на силовия тракт на автомобилите. Те таблично са представени с конкретни числови параметри за икономичността и ефективността на основните типажи автомобилни структури. Табличните резултати са синтезирани от междинните и крайните данни, извлечени от компютърни симулации за различни пътни условия. Решителна помощ и пълно съдействие, в това отношение, получихме от държателят на редица патенти в областта на конвенционалните и хибридните автомобили - изобретателят Галин Райчинов.
ALEXONE™
May 6 2006, 10:39 PM
Олиото - от масата в резервоара
Революционното гориво биодизел предлага по-малко вредни газове, по-ниска цена и среден разход
Атанас Марков
Неотдавна от организацията на страните износителки на петрол ОПЕК обявиха, че световните запаси на суровия петрол ще стигнат за още 85 г. Какво следва? Големите автокомпании харчат колосални суми за разработки на електровозила, хибриди, соларомобили и т. н. Паралелно с автотехнологиите инженерите постоянно се опитват да намерят "философския камък" на горивата - евтин, икономичен, екологичен и неизчерпаем. Пореден опит за това представлява и намерилият вече приложение по света биодизел
Горивото се нарича био, защото е произведено на базата на биомаса, или растително олио и масло. Химическият състав представлява алкохолни естери на високомолекулните мастни киселини. Субстанцията е нова за България, но не и за света. През 1996 г. е стартирало комерсиалното производство в Германия, а впоследствие в Италия, Франция, Австрия, Чехия и Унгария. Биодизелът придобива все по-голяма популярност в САЩ, Канада и Австралия.
От какви растения се произвежда горивото
Въпреки че в страната пионер в областта - Германия, за основа се използва растението рапица, от българската фирма производител САМПО обясняват, че технологията позволява за база да се използват абсолютно всички растителни масла като слънчоглед, соя (в САЩ), маслодайни плевели, палмово масло (в Малайзия), а в Колумбия дори коноп (канабис).
Шефът на САМПО Димитър Замфиров обяснява, че акцизите върху горивата в България са ниски, а цените на олиото все още са високи, за да се използва в производството. Поради това, за да поддържа ниски цени (с 10% по-малки от обикновения дизел), фирмата е принудена да изкупува по-евтиното отпадно или използвано олио от ресторантите. Въпреки че всеки готвач би направил разлика между качеството на прясното олио и употребяваното, за производството на крайния продукт - биодизела, няма никакво значение дали течността е закупена от магазина, или вече е използвана за пържене на картофи.
Уникалната технология ще зарадва много нашенци с по-ниския среден разход - до 10%. Освен това биодизелът не съдържа никакви серни съединения, което означава, че на шофьорите няма да се налага да купуват скъпи синтетични масла на калиева основа, бореща се с корозията в двигателя след конденз на сярна киселина и серните двуокис и триокис. Въпреки че у нас за
основно предимство на новото гориво се определят по-ниските цена и среден разход,
в Германия и другите страни, използващи биодизела, тази роля се заема от екологичния ефект или ниските емисии на вредни газове. Отделянето на въглеродните окиси, вещества и сажди се намалява наполовина, а серните съединения са сведени до 0%. Като единствен недостатък може да се изтъкне, че суровината не понижава равнището на азотния окис - отделяното количество е същото като обикновения дизел. Предимство на растителното гориво е и разтворимостта във вода - напълно след 30 дни. Това означава, че ако се получи разлив, биосубстанцията ще се разложи изцяло най-много след месец. Това е и причината все повече новото гориво да се превръща в задължително за моторните лодки и яхти по света. Природозащитниците определят изобретението като отговора на индустрията на екологичните проблеми като парников ефект и киселинни дъждове (високо съдържание на сяра).
От фирмата производител обещават, че много скоро ще се появят
модулни бензиностанции с биодизел
по подобие на газостанциите, като първоначално ще обхванат София, Стара Загора и Варна. В момента производственият капацитет е около 300 т месечно, но от фирмата имат готовност за повишаване на тази цифра до 1000 т.
За да стане достояние на по-голям кръг от желаещи, се работи и по идеята биодизелът да се бутилира в 10-литрови бутилки. Горивото не е пожароопсно и ще улесни дистрибуцията на големите вериги бензиностанции, на които няма да се налага да влагат големи суми в преоборудване на колонките. Бутилирането би могло да бъде и идеалният метод за проучване на пазара. Другото предимство е, че ще се ограничи до минимум възможността за злоупотреба с качеството на биопродукта, защото клиентът ще разпечатва опаковката в момента на използване.
Нормално е тук да възникне въпросът: Може ли моята кола да се "храни" с биодизел?
От производителя обясняват, че абсолютно всички автомобили с дизелови двигатели могат да ползват биосубстанцията. Тя е предвидена в сервизните книжки и упътвания към повечето модели возила, произведени след 1996 г., начело с Volkswagen и Mercedes. Това, разбира се, не означава, че возилата с възраст над 5 години (каквито са повечето у нас), както и тези, за които не е изрично упоменато в упътването, не могат да ползват суровината. Въпреки това колкото по-нов е автомобилът, толкова по-лесно протича работата в двигателя. При съвременните модели, разполагащи със система Common Rail, впръскването на растителното гориво протича значително по-добре, което естествено влияе върху средния разход на алтернативното дизелово гориво.
Основното приложение на биодизела обаче е в производството. Поради ниските емисии на вредни газове горивото е идеално за работа в затворени помещения като складове и хангари.
Основен проблем за новото гориво е доверието на потребителя
Не са много шофьорите у нас, които на драго сърце биха преминали от обикновен дизел на биоалтернативата, без да се усъмнят в качеството. Шефът на производителя САМПО обяснява случай, в който близък до фирмата собственик на дизелов автомобил не пожелал дори и да чуе за сипване на "растително масло" в резервоара на колата. Едва след като поканеният в страната американски специалист д-р Рико Круз от университета в Айдахо (свидетел и координатор на пусковата инсталация) щателно обяснил качествата на суровината и обещал обезщетение при проблем, недоверчивият нашенец склонил поне да пробва новото гориво. Шофьорът останал толкова доволен, че оттогава използва само биодизел.
Случаят е поучителен, но поражда следния въпрос: трябва ли до всеки български шофьор Тома неверни да има американец, който да обяснява предимствата на продукта. Отговорът ще се разбере много скоро - веднага след предстоящото откриване на първата у нас бензиностанция с новото гориво.
Разрешава ли законът ползване на биодизел
За съжаление в момента в България няма регламентация за възобновяемите (неизчерпаемите) енергийни източници. Съществува обаче Национална асоциация по биогорива и възобновяеми енергийни източници, която е внесла законопроект за тези суровини, подобен на европейските. Организацията се бори и за създаването на конкретна наредба по горивата, в която да се посочва на какви условия трябва да отговаря всеки продукт. Всяка субстанция извън тези норми няма да бъде легална. Освен това трябва и специализиран орган, който да контролира производството и продажбата на горива. В момента тези функции се изпълняват от Министерството на финансите.