Не знам дали точно тук е мястото за темата
Балкан Стар.
Ще се опитам да сглобя ситуацията без да ползвам цинизми.
Ако не ви се чете, резюмето е на края.
Началото - изпран в пералнята
IR ключ за W210. Бях писал някъде.
След всички консултаций които проведох по въпроса, всички сочат към едно - Балкан Стар.
Този ключ е част от секюритито на автомобила и е съставен от 3 части:
- имобилайзер - чип който стои в пластмасовия корпус, не се захранва с ток, няма крака и се разпознава от имобилайзера.
Без него не пали.
-
Eлектроника занимаваща се със заключването на централното. Управлява инфрачервен трансмитер.
- естествено и механичен секретен ключ за стартера
Не че не могат да се се шунтират тези простотий но аз исках да бъде както си е било.
Дори не искам да слагам алармена система която да припокрие тези функици.
Реално след изпирането спря да работи електрониката която управлява централното.
Имобилайзера си работи и колата работи.
Не се заблуждавам че оргиналната схема е непробиваема, не ядем доматите с колците.
Просто не искам интервенции по инсталацията.
Та както казах, това което искам става само с поръчка на оргинален ключ от Mercedes AG, Deuchland през Balkan Star
Миналия месец се обадих в сервиза.
Обясниха ми че за поръчка на дубликат е необходимо да отиде собственика с големия талон на колата.
Цената на ключа не могат да ми кажат. От 250 до 400. Ще ми кажат като го поръчам.
Питам имате ли POS терминал. Имат, няма проблем да се плати с карта.
Супер, цената няма значение.
Предполагам че разговарям с девойката в приемната.
Понеже мерца не се заключва с механичния ключ, стои си на паркинг и на следващия ден отивам към 15ч. в Балкан Стар със темприерата.
Девойката в приемната се заема да ми вкарва данните в компютъра.
Процедурата отне около 30мин. Иска ми документите поне на 2 пъти, сравнява данни, изобщо усещам я че се тутка здраво.
Няма проблем, търпелив съм, а и наоколо е пълно с хора които чакат нещо или някой.
Накрая всичко е наред, данните са вкарани. Питам и сега какво следва?
Поглежда ме учудено и пита какво ще желая.
Не че не съм казал още в началото, обаче половин час е доста време и може би е забравила.
Обяснявам пак че искам да поръчам дубликат на инфрачервен ключ, знам каква е процедурата, разговарял съм с приемчик на име г-н Виачки.
Не, не го познавам лично. Ясно, ще ме престави като се появи в приемната. Това също е свързано с чакане.
Появявя се човека, тя ме представя, обяснява какво искам но тъй като минава пътьом, казва че ще се освободи след малко и аз продължавам да чакам.
И така 2-3 цигари. Влиза, излиза, вкарва коли или каквото друго там прави и аз си чакам.
Влизам при девойката и вдигам въпросително вежди. Тя вдига рамене - виждам но нищо не мога да направя.
Чакам още малко и тъй като и моето време е ценно, питам я само господина Виачки ли може да направи тази поръчка.
Оказа се че не е само той и отиде да търси друг. Чакам си аз, тя се върна и понеже не е като да няма хора, захвана се с тях.
Аз си чакам. След няколко минути (1 цигара) питам кво стана. Ало, Хъстън, проблем?
Отиде и извика еднн младеж.
Както и да е, младежа направи копия на документите, пусна поръчка и идва ред да питам колко пари все пак трябва да платя.
Оказа се че и сега не може да се каже точно. Ясно е само че трябва да предплатя 100% от сума в интервал 250-400лв
И понеже не е ясно каква е точно сумата, трябва да внеса 400лв. ОК, ако е по-малко ще ми върнат остатъка.
Отивам на касата и подавам карта. Жената вътре ме поглежда и ми казва че се плаща само в кеш.
Опитвам се да обясня че са ми потвърдили наличието на POS терминал и следва въпроса кой ми го е казал? Еба ли го кой, този на телефона.
Накрая се оказа че няма терминал и трябва да търся банкомат.
Няма проблем, наблизо има. И понеже трябва да тегля в кеш, искам да знам колко точно.
И се започна.
Къде е да видя ключа. Казвам че не е в мен но имам парт номер.
Не е сигурно, може после да не стане, може колата да е крадена, може да е преправяна...
"А може би са в пустинята?" - Допълвам мислено.
Младежа решава да направи консултация с възрастен капацитет, колегата г-н Димитров.
Г-н Димитров обяснява че ключ "така не се поръчва". Колата на място в сервиза за сверка.
Ама казвам аз, имате рама, имате парт номера на ключа.
Авторитета е категоричен като смъртна присъда в бананова република:
- Колата на място.
- А ако не е в движение а аз съм в Каспичан?
- На колесар и пак тук.
ОК, видяло се е. Малко съм ядосан че не са ми казали такова нещо при телефонните разговори но предъвквам.
Петък е, часа вече е 16:30 и нямам шанс да се върна до 17:30 от Перник. Видяло се е - понеделник.
Понеделник. Взимам приятел с мен сутринта защото колата не се заключва.
В 9 часа съм пред Балкан Стар.
Чакам малко г-н Димитров на бюрото му и той се появява.
- Какво ще обичате?
- Ами поръчката на ключа от петък. Колата е тук.
Няма проблем, 2 дни са минали от тогава, нормално да не по
Вни.
- А имате ли записан час?
Тук вече започват първите признаци на избушване от моя страна.
Питам саркастично дали аз не съм чул за необходимост от записване на час в петък или са пропуснали да ми кажат.
Тежка и отегчена въздишка в стил " Уфф, толкоз ли си тъп че не знаеш как стават нещата тук..."
С великодушен жест ми се искат ключовете от колата. Давам ги и питам колко време ще отнеме теста.
- Останете около половин час в района.
ОК, няма проблем. Днес не съм на работа.
След приблизително половин част телефона звъни:
- Къде сте?
- В шоурума. (на 2 мин от приемната)
- Ами след като ви няма, ще се наложи да чакате после. Колата е готова.
Така е като не стоя мирно на портала в чакане. Както и да е, отивам в приемната.
Чакам малко, пускаме поръчката и вече се знае цената - 278лв.
Питам дали мога да платя цялата сума сега, сервиз и т.н.
Пак тежка въздишка в стил "Аман от селян
Е".
Заформи се сума от 292лв, платих на касата и питам кога ще пристигна.
- Мин.10 работни дни.
- Максимум?
Не се знае, ние ще се обадим. Довиждане, следващия пациент!
На 11 ден решавам да звънна. Девойката от рецепцията.
Оказа се че информация има само г-н Димитров. Дава ми номер.
Г-н Димитров е зает, в движение е, да му се обадя утре сутрин.
Да го д...ш.
На 13 ден виждам пропуснат разговор и проверявам кой е.
Г-н Димитров се оказа.
- Ами звънях ви аз но не си вдигате телефона...
Виноват, товарш комисар, виноват...
- Утре може ли да си взема ключа?
- Утре не може. Четвъртък. И гледайте да не дойдете в края на работното време!
Четвъртък, 8 март, 9:00 часа пак в приемната.
Естествено пак с приятел защото ме мързеше за 2 седмици да си монтирам планка с катанец на вратата.
Това е то, като ме мързи да садя домати, ще ям кабапчета!
Същото високомерие.
- Ключа моля! Къде е колата?
- Ами отпред предполагам, не успях да я вкарам с мен в приемната.
Пътьом се опитвам да кажа че желая ако в компютъра на колата има ключ за който не знам, да бъде премахнат.
Да остане само стария и настоящия.
Г-н Димитров без да се обърне отговори че на този модел не е възможно.
Това е положението.
След около половин час ми се обажда да си взема колата и да доплатя разликата.
Вече съм достатъчкно афектирам за да говоря на значително висок тон, най малкото защото не би трябвало да има разлика.
Но не съм достатъчно бърз че да изпреваря прекъсването на линията.
Отивам на касата, честитя празника на касиерката и питам за какво доплащене си говорим.
Жената се усмихна и казва че разлика наистина има, и е точно 1 стотинка.
Добре че успя да разсее урагана на какъвто се бях превърнал междувременно.
Оказах се на -1ст. Не стана нужда да я доплащам
Г-н Димитров излезе, изкара колата и ми съобщи без да ме поглежда на излизане от колата ми че новия ключ е на таблото, стария в жабката.
Без довиждате.
Това е края.
Ако някой е имал търпението да изчете всичко, предполагам вече е наясно защо седнах да напиша всичко това.
Отвратен съм от тази фирма. Много внимавам как използвам думата "никога".
Едното нещо за което съм я употребил е друг/слеващ личен автомобил с газова уредба.
Другото нещо е Балкан Стар.
Тази фирма за мен беше съществувашe до днес.
Наясно съм възможността за създадено извратено впечатление от лекето, г-н Димитър Димитров.
И така да е, не ми дреме. Приемчиците са лицата с които хора като мен контактуват с фирмата. Те оформят преставата ни за нея.
Ако фирмата мисли че мнението на хора като мен е без значение, за какво на мен трябва да ми дреме за тази фирма?
Ако тази фирма толерира или нехае за факта че клиентите които ползват услугите и се чувстват като просяци които молят молят за услуга,
мерси, аз повече не бих се оказал в ролята на навлека.
Дори и да ми се наложи, 2 пъти повече пари ще дам на друг но крака ми повече няма да стъпи на това място.
Това е колеги.
Последната затворена страница от историята за мен със заглавие Балкан Стар.